18.12.2009 г., 0:28 ч.

Така е 

  Поезия
430 0 5

 

Пиша като пеперуда

еднодневки всеки ден,

кат пчела се весден трудя -

белки спусна капка мед.

 

Но защо си ме орисал, Боже,

търтей тромав и проклет

и да искам да не мога

да даря лъжичка мед?

 

Лапам думи, смуча слово

да докарам свестен ред,

но излиза все отрова,

вместо вкусен речев мед…

 

Пък с такива като мене

наспорила е земята.

А кога сатър ще вземе

бедният читател,

та медеца да опита

най-накрая?

 

Пак наръфах тази пита,

както само търтей знае…

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??