така наречените клепки

ме издават

издават ме

предават

ме и ръцете

пръстите

очите

жестовете

как да се играе на въже с една ръка

как да се целува без да се докосва

платон никога не го е знаел

а защо тогава да го знам и аз

стигам вътре в стария часовник

влизам вътре виждам механизма

и стрелките мъничките зъбчестите

колелца

викториански

двор с бръшлян

и котките по тротоара

котките които гонят гълъби

но пък за гълъбите никой никога не знае нищо

да това е така

така наречените условности

на езика

така наречената деликатност

на разстоянието помежду ни

така приятна

лесна е

за нарушаване

и този стол е нисък ето ти седни

а аз ще седна на земята

някаква любезност в детайлите

която стига точно там където трябва

точно на ръба на тялото където имам белег

не не ме целувай там защото тялото е още топло

мястото е още топло

да там се вижда че по формата на нотките

и леката трапчинка вляво

когато се усмихвам (има я когато съм със теб)

хартии

и мачкани цветя пред къщата

и улици

по къщите

дърветата

и птиците

и самолетите

и вертолетите

и по летищата

и облаците

слънцето

звездите

този млечен път (край него никога не сядам)

да

така е

май

по всичко

/с/м/и личи

че те обичам