Регина (Радост Даскалова)
374 1425
12 янв. 2015 г., 19:28

Тактуване на тирето 

  Поэзия
952 0 5





трапове са трапезите му в събота вечер,

когато някъде

тръпчивото вино тръпне на тъничките си токове в чашите,

когато третината от мислите му

се превръщат в тигри,

а останалите търчат стресирано

в някакъв непонятен смъртен триатлон.

и няма я алтернативата, освен да свали трънения венец,

да разтвори душата си като триптих,

да тропосва спомени с трънчетата

и да пише...


да изтраква с върховете на пръстите си трепетите си,

малките си трагедии,

големите си тревоги,

троснатите си мълчания,

натрапчивостите, трамваите си Желание,

търканията си с живота,

настръхналите трицепси на торерото в него,

рестартиранията, оня тъжен таралеж и

цялата благодатна тор, в която никога няма да има растения.


неговият пачуърк - стипчив и тричав,

но завиващ траверсите на травмите му,

ежедневните тегели от траектории,

острите трафици от безмислия,

тихата трева и отровния троскот в него.

в събота вечер.

когато той е траперът и ловува в себе си.

докато, разтърсван от тремор, не изтрещи

като претоварен трафопост...


пише и пише и пише...

защото трябва да стисне за трахеите търсенията си

и да тръшне труповете им,

защото трябва да разтроши

трескавото си битие на втрещени трески

и да опази някаквото си триединство.

затова пише.


пише търпеливо и тромаво,

без страх торпилира талвега на всичките си Термопили

и изтропва по клавиатурата себе си -

отговорът на трите въпроса на Турандот

пише своята тропическа, разтрисаща меса,

с-тоновете, тактовете, терцините на съществото си,

факта, че някога го е имало...

тактува тирето мужду датите си

в едно толкова

толкова затрогващо писмо до поискване -


неговото.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много оригинално, радостно и приятно за четене!
  • пише и пише и пише...
    защото трябва да стисне за трахеите търсенията си
    и да тръшне труповете им,
    защото трябва да разтроши
    трескавото си битие на втрещени трески
    и да опази някаквото си триединство.
    затова пише.

    Радост, извини ме за дългия цитат, но този пасаж ме разтърси!
    Стихът ти е много особен, необикновен със силата на образите, атмосферата и интелектуалната заостреност, съчетана със страстите на преживяното!
    Харесвам Кортасар и тук намерих повей от неговата уникалност!
    Поздравявам те!
  • Евелина, Росица - благодаря ви за коментарите!
  • РазТРошаващо е...
  • Той - Поетът..., може да изфантазира най-прекрасните строфи и невероятни метафори, - Поетът е пленен от богатството на природата и рисува с един замах блясъка на пейзажа....!!!
    "...пише и пише и пише...,
    защото трябва да стисне
    за трахеите търсенията си..."
Предложения
: ??:??