Ти все си същият - такъв ще те запомня,
усмихнат, малко тъжен, колеблив.
Оставил празнотата на живота си,
обърнал гръб на всичките злини.
В очите ти - онази скрита светлинка,
която крил си толкова наивно,
и мъничка трапчинка - суета,
за любовта - омайно биле.
Ръцете ти отново са горещи,
и трепетно докосваш всеки миг със тях,
по устните - загадъчно трепти
eдна усмивка лека...
Ти все си същият - такъв след време
искам да те видя, но малко по-щастлив!
И нека във сърцето ти пътеката остане
истинска - и рози, не бодли, по нея да растат!
© Нели Все права защищены
Защото остава в този стих.
Поздравления!