Там, дето бронята не се поддава
на удара на хладния метал
и приглушено тихо откънтява
притихнал звън, пресипнал – отмалял.
И пурпурът очите озарява –
рояк разбунени искри летят
и пламъкът игрив се отразява
лъчистосин, кристално чист във тях.
Замислени все гледат деловито
очите ти – разискрени слънца.
Златистожълто като зряло жито
сияе ярко в мрака светлина. ...