Там дълбоко

Titsy (Тита)
9 9

11 сент. 2015 г., 20:19

Поэзия

1193 1 2

Там дълбоко

Там дълбоко в подземия страшни,

където призраци тихо сноват,

където спомени изгубени, прашни,

в тунелите тъмни ехтят.

Там дълбоко сандък е зарит

в покоя на вечна тъма.

Навеки в прахта ронлива е скрит,

огромен къс светлина.

Вардят сандъка демони зли.

Кошмари зловещо ръмжат.

Никой не ще го зърне дори,

длани човешки не ще доближат.

Там дълбоко в подземия неми

на ранена и тъжна душа,

в света на шепоти мрачни, студени,

аз пазя своя дял топлина.

Dede_ot_Batkun (Dede)

2017-02-17T18:04:45+02:00

Съзирам стихотворения, които докосват душата, браво! Харесват ми!
Titsy (Тита)

2015-09-13T19:12:35+03:00

Ако във всеки човек има и зло и добро, то аз съм опитомила своите демони и съм ги направила пазители на доброто. Смисъла не е в това, че буквално "крия светлината" от всеки и от всички. Точно обратното е. Тя е толкова дълбоко попила в душата ми, че никой и нищо не може да ми я отнеме. Благодаря ви за коментарите!