ТАМ, ПОД КРИВАТА КРУША НА ДВОРА

Там – под кривата круша на двора,

дето свърши на дядо светът,

ще поседна и аз от умора –

да почина след дългия път.

И дори ще подремна на лакът

в своя малък, измислен Едем.

Върху мене ще пада листакът –

докато не изчезна съвсем.

Ще погледам дъжда след качулка,

и под моята чвореста гръст

как мравунякът тихо шумулка

и си вдига калпаче от пръст.

И – пристигнал отнейде далече,

някой друмник към мене върви.

Е, какво пък? Да тръгвам ли вече

в прежълтелите зимни треви?

Две лулици тютюн ще изпуша –

кръгче дим към небесния свод,

тъй щастлив, че под кривата круша

свърши моят прекрасен живот.