ТАМ, ПОД КРИВАТА КРУША НА ДВОРА
Там – под кривата круша на двора,
дето свърши на дядо светът,
ще поседна и аз от умора –
да почина след дългия път.
И дори ще подремна на лакът
в своя малък, измислен Едем.
Върху мене ще пада листакът –
докато не изчезна съвсем.
Ще погледам дъжда след качулка,
и под моята чвореста гръст
как мравунякът тихо шумулка ...