ТАМ, ПОД КРИВАТА КРУША НА ДВОРА
Там – под кривата круша на двора,
дето свърши на дядо светът,
ще поседна и аз от умора –
да почина след дългия път.
И дори ще подремна на лакът
в своя малък, измислен Едем.
Върху мене ще пада листакът –
докато не изчезна съвсем.
Ще погледам дъжда след качулка,
и под моята чвореста гръст
как мравунякът тихо шумулка
и си вдига калпаче от пръст.
И – пристигнал отнейде далече,
някой друмник към мене върви.
Е, какво пък? Да тръгвам ли вече
в прежълтелите зимни треви?
Две лулици тютюн ще изпуша –
кръгче дим към небесния свод,
тъй щастлив, че под кривата круша
свърши моят прекрасен живот.
© Валери Станков Todos los derechos reservados