Помниш ли, тате, когато бях съвсем малка. Роптаех все за часа, когато трябва да си легна. Исках и аз като големите до късно да стоя. Но щом свърши "лека нощ, деца" Целувахте ме и ме пращахте да спя. Единствен ти помниш, нали, След като ми се караше, бързаше да ми се извиниш. А аз оставах възхитена, като ми кажеше моята малка...
ПРИНЦЕСА!
П.С.: На тати - Много, много, мнооого те обичам!!!
Аз си го харесвам така!Написано е да достави радост,не да се оценява по конкурси А то,стихчето,перфектно си изпълни мисията Зарадвах баща ми и това ми стига, за да ми харесва и така това стихотворение.
хубаво е , но къде са ти римите ? то не е бедно на рими в това произведение просто липсват такива ... можеш да се върнеш да поработиш над това не е късно да си подобриш няки творения
Човек поне това може , докато БОГ МАЙ няма това право
Аз не съм принцесата на тати,мила Никол.А много ми се е искало да бъда...
Както и да е!
Мила Таня,посвещението ти е написано с много искрена и дълбока обич!
Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.