Помниш ли, тате, когато бях съвсем малка.
Роптаех все за часа, когато трябва да си легна.
Исках и аз като големите до късно да стоя.
Но щом свърши "лека нощ, деца"
Целувахте ме и ме пращахте да спя.
Единствен ти помниш, нали,
След като ми се караше, бързаше да ми се извиниш.
А аз оставах възхитена, като ми кажеше моята малка...
ПРИНЦЕСА!
П.С.: На тати - Много, много, мнооого те обичам!!!