С прошарените  бели коси,

носиш тежестта на своите дни.

За поздрав те прегръщам

и виждам в очите ти сълза.

Това си ти  моят татко,

опора с поглед строг.

Искам с мен да се гордееш,

ала няма как.

Тръгнах по пътя  и те оставих

да ме мислиш до ранни зори.

Виновна съм пред теб,

надявам се някога да ми простиш.

Не ме питай защо.

Повярвай отново в мен.

Целувам те силно.

Недей ме мисли.

Промених се с годините,

силна съм вече жена.

Но за теб ще бъда, татко,

твоята малка дъщеря.

Прегръщам те силно!

Обичам те много

дори и сега когато мълча.

Обичам те татко!