С прошарените бели коси,
носиш тежестта на своите дни.
За поздрав те прегръщам
и виждам в очите ти сълза.
Това си ти моят татко,
опора с поглед строг.
Искам с мен да се гордееш,
ала няма как.
Тръгнах по пътя и те оставих
да ме мислиш до ранни зори.
Виновна съм пред теб,
надявам се някога да ми простиш.
Не ме питай защо.
Повярвай отново в мен.
Целувам те силно.
Недей ме мисли.
Промених се с годините,
силна съм вече жена.
Но за теб ще бъда, татко,
твоята малка дъщеря.
Прегръщам те силно!
Обичам те много
дори и сега когато мълча.
Обичам те татко!
© С. П. Todos los derechos reservados