ЛуЛу
49 222
18 нояб. 2020 г., 20:56

Татко 

  Поэзия
1494 5 8


Татко – светиня, опора, закрила...
Плам да се върна, където е той.
Детските спомени. Лифтът на Рила.
Казват, бащата бил супергерой.

 

Знаеш ли колко усмивки открадна?
Двайсет години... а още е рана.
Сякаш се случва сега. И пропадам.
Още си тук и сълзите ми храниш.

 

Трудно е, чуваш ли, няма забрава!

Всъщност е липса на първите седем.
Бащини ласки и обич кой дава?
Кой друг Луната ти сваля и денем?

 

Всичко това е банално, признавам.

Всеки е слушал за болни сърца.
Ала след вас, запомнете, остават
тези, които били са деца.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В такива стихове човек вижда само детето и как да не му домилее. Силно, да.
  • Силно и емоционално.
  • Благодаря ви за милите и искрени думи! Радвам се, че съм ви докоснала.
  • Доброто дърво, добър плод дава. Поклон пред татко ти!
  • Хубаво.
  • Без думи...
  • Този стих ме разтърси буквално! Сълзите ми напират...Не мога да коментирам, прегръщам те, Лу Лу!
  • Човек свиква с липсата, но болката не може да се заличи и си остава... Важното е да се запазят, хубавите спомени!
    Поздрав, за поезията!
Предложения
: ??:??