18.11.2020 г., 20:56 ч.

Татко 

  Поезия
5.0 (11)
1723 5 8
Татко – светиня, опора, закрила...
Плам да се върна, където е той.
Детските спомени. Лифтът на Рила.
Казват, бащата бил супергерой.
Знаеш ли колко усмивки открадна?
Двайсет години... а още е рана.
Сякаш се случва сега. И пропадам.
Още си тук и сълзите ми храниш.
Трудно е, чуваш ли, няма забрава!
Всъщност е липса на първите седем.
Бащини ласки и обич кой дава?
Кой друг Луната ти сваля и денем? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
  • Стоя пред чашата със вино. Навън вали... И е заразно! Самотно е... Проклета зима! А чашата до мен е ...
  • В съня ти ще нахлуя като вятър, ще те завия с лунна светлина и като сянка в призрачен театър, ще бдя...
  • Любовта ни удари се в тъмния ръб на времето, странно замръзнало и хладно се гледахме, обърнали гръб ...

Още произведения »