Тази нощ изпих виното от спомени бели,
разтопи се ледът под ребрата.
Замезих с откраднатите недели,
но настроението ми пак остана сакато.
Опитах и стих да напиша,
перото грубо заскърца.
Цигарен дим, вместо теб, вдишах -
не идваха думите присърце.
Пребърках всички джобове на душата,
трошица светлинка да намеря,
но пръстите опряха се до стената,
зад която очите ти безсълзно немеят.
Зида го друг изгради ненадейно
с камъни от хладни съмнения
и късното щастие лелеяно,
от тленно, превърна в копнения.
© Апостол Кирилов Все права защищены