Тази нощ изпих виното от спомени бели,

разтопи се ледът под ребрата.

Замезих с откраднатите недели,

но настроението ми пак остана сакато.

Опитах и стих да напиша,

перото грубо заскърца.

Цигарен дим, вместо теб, вдишах -

не идваха думите присърце.

Пребърках всички джобове на душата,

трошица светлинка да намеря,

но пръстите опряха се до стената,

зад която очите ти безсълзно немеят.

Зида го друг изгради ненадейно

с камъни от хладни съмнения

и късното щастие лелеяно,

от тленно, превърна в копнения.