Вятър пече, слънце духа,
звезди не светят - свети мракът,
денем тъмно е и свещи пали,
на кълбо присвита нещо чака.
От очите нищичко не капе,
избледняха, мигат си без цвят
и сплели миглите си рядко дълги,
се вглеждат явно вече в друг свят.
По вени на протегнати ръце
начертана без чертеж й е съдбата,
кръвта бе спряла от отдавна,
отиваше си тя, горката. ...