Вятър пече, слънце духа,

                                        звезди не светят - свети мракът,

                                        денем тъмно е и свещи пали,

                                        на кълбо присвита нещо чака.

                                        От очите нищичко не капе,

                                        избледняха, мигат си без цвят

                                        и сплели миглите си рядко дълги,

                                        се вглеждат явно вече в друг свят.

                                        По вени на протегнати ръце

                                        начертана без чертеж й е съдбата,

                                        кръвта бе спряла от отдавна,

                                        отиваше си тя, горката.

                                        Устните не вкусват, не казват,

                                        отварят се само за цигарен дим,

                                        пушекът душата ходом изпреварва,

                                        пъдейки я, чака нейното "амин".

                                        А у дома и ритмична тишинка,

                                        часовник на обратно отброява,

                                        покойници зоват я на мисия небесна,

                                        малко на земята й остава.

                                        И така затворена тя дългичко си беше,

                                        с остаряло сърце, душа на младини,

                                        без болест таз девойка, грешно млада,

                                        издъхна... на света злочест си отмъсти.