Тази нощ пред мен е
сребърна луна усмихваше се
незнайно отвъд сълза проблясна
мечтаеше там някой за някой
Врата желязна затвори се
любовта ни в изписана стая пороби се
незнайно отвъд прозорец под липа огря
твърде късно отключи смелостта
Ала протегна се за нас света
животът сгуши ни в състезание
и сега на среднощен път се разминават
аз и ти там някой за някой друг
© Венцислав Трифонов Все права защищены