През жажда за игри открихме своя театър.
Разбивахме стени - горяхме тъмнината.
Приветствахме сами красивите си реплики -
седефено примигване в окото на прожектора.
Сапфири и смарагди в очите ни искряха с
рубинени отблясъци в стихията на страстите.
Разгърнахме листата в дървото на желанията,
в жуженето на ласките змията не видяхме.
Отровени кървим - безпомощни, превити
душите ни треперят, предават ни мечтите
в пречупеното тяло на любовта безлика,
от пепелта на огъня усойница роди се. ...