дакота (Дакота)
152 364
14 abr 2007, 10:19

театър 

  Poesía
542 0 4
 

През жажда за  игри открихме  своя театър.
Разбивахме стени - горяхме тъмнината.
Приветствахме сами красивите си реплики -

седефено примигване в окото на прожектора.


Сапфири и смарагди в очите ни искряха с

рубинени  отблясъци в стихията на страстите.

Разгърнахме листата в дървото на желанията,                  

в жуженето на ласките змията  не видяхме.


Отровени кървим - безпомощни, превити

душите ни треперят, предават ни мечтите

в пречупеното тяло на любовта безлика,

от  пепелта на огъня усойница роди се.


Неясни, чужди сенки със гръб се разминават,

във вакуума на мислите мъждукат стъпки слаби.

В мъглата на желанията росата е кафява,

умиращи листа... като въздишка падат.


В кервана на обратите прелитат ято гарвани,

отпращаме се с поглед като надгробен камък.

Светът е ням ловец с трофеи от предателства -

във бягствата на чувствата - неумолимо ласо.

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??