29 окт. 2008 г., 18:08

Театър 

  Поэзия
586 0 1
ТЕАТЪР
Вятър свисти по гънките на стария афиш.
Дъждът мастилените сълзи е зацапал.
Вратите свирят с последния клавиш.
А гримьорната е още със дъх на грапа.
Пустее сцената на летния театър.
Ехото на репликите слушам в мрака.
Заедно с декорите ги разнася вятър.
... Захвърлената маска без очи заплака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??