Тебе Бог те прати за подарък
и заръча ни най-нежно да горим
в съдбовен пламък, толкова жарък.
Вселена цяла с обич да взривим.
Насън ли бе или наяве –
с целувки ме обсипа посред нощ
и с нежни чувства, неподправен,
доказа, че не можеш да си лош.
Съзрях в очите ти трепет блажен,
който повдигна ме да полетя,
и изгрев бликнал, в теб отразен,
припомнил ми най-първите лета ...