Тежка зима

20 сент. 2018 г., 21:29

Поэзия » Любовная

385 0 2

Вчерашната ми следа

днес покрива се във бяло.

Чувството ми в резеда

във душата се е свряло.

Бели пламъци горят

по полетата заспали.

Не за радост, а за яд

се задават зимни хали.

Над затрупания път

бяло мляко се разлива.

А в домашния ми кът

твоя образ с мен си слива.

Думите ми са във лед,

щом и ти не си до мене.

Чувам птиченце на плет

в студ душата му да стене.

Аз замислен тук и сам -

във сърцето си с болежка,

чувствам вече и го знам:

зимата ще ми е тежка.

koli4a (Никола Апостолов)

2018-09-21T20:10:20+03:00

Благодаря, Маргарита!
Благодаря за коментара и за оценката! Ти си права- имам много неща, но житейската зима
се завихря и лъха студено.Но това е част от живота и аз го приемам. Желая ти хубава вечер!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-09-21T15:00:44+03:00

Песимизъм. А не трябва. Не всеки може да достигне това, до което си стигнал ти. Възраст, уважение, талант, преживени болки, радости, любов... Спомени, на които да се грееш... Не те карам да се усмихваш. Просто се обърни и погледни назад. Поздрави и щастие. Дори да е в спомените!