26 сент. 2006 г., 14:59

ТЕЛЕФОН 

  Поэзия
731 0 3
Всяка сутрин
като куче на верижка
идва слънцето.
Изгрява
метален лев за телефон
от джоба ми
и твоите думи
винаги по-дълги са
от моето мълчание.

На път за вкъщи:
вятърът завира
език в ухото ми.

© Павел Цветков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??