26.09.2006 г., 14:59 ч.

ТЕЛЕФОН 

  Поезия
736 0 3
Всяка сутрин
като куче на верижка
идва слънцето.
Изгрява
метален лев за телефон
от джоба ми
и твоите думи
винаги по-дълги са
от моето мълчание.

На път за вкъщи:
вятърът завира
език в ухото ми.

© Павел Цветков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??