10 авг. 2021 г., 23:10

Теория 

  Поэзия
174 0 0

Безименна съм днес…

просто вятър…

Без жилище и без адрес,

скришни друмища отмятам

Аз нямам богове

в сянката на пищни храмове

и тежки книги пренаписани,

от стари времена проядени.

В традицията на живота

не търся ничия вина,

не моля никой с охота,

да вярва в щедри божества.

Теориите ми са кратки-

животът ценен дар е тук

съпътстван с чудодейни хватки

господар на всичко в мир и смут.

Песента му е всевечна

скита се през  вси  вселени

проявен веднаж, обича,

да расте в души безбрежни.

Чуй го, той и в теб припява

жизнерадостен, щастлив..

всяка клетка отброява

радостта, да бъдеш жив

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??