Безименна съм днес…
просто вятър…
Без жилище и без адрес,
скришни друмища отмятам
Аз нямам богове
в сянката на пищни храмове
и тежки книги пренаписани,
от стари времена проядени.
В традицията на живота
не търся ничия вина,
не моля никой с охота,
да вярва в щедри божества.
Теориите ми са кратки-
животът ценен дар е тук
съпътстван с чудодейни хватки
господар на всичко в мир и смут.
Песента му е всевечна
скита се през вси вселени
проявен веднаж, обича,
да расте в души безбрежни.
Чуй го, той и в теб припява
жизнерадостен, щастлив..
всяка клетка отброява
радостта, да бъдеш жив
© Валя Сотирова Todos los derechos reservados