Вървя - лъкатушеща пътека съм...
Когато се спирам - съм дървено мостче
и гледам пейзажа, рекичката...
ще срещна и теб, след гора от въпроси -
очаквания, съмнения, догадки.
Потърсих спокойствие в спомените
и в прозрението докъде съм стигнала
в живота си - и в начина, по който
изразявам чувствата си.
Защото само съм казвала мислите си.
Преминах през бягства от теб,
през силен копнеж, през отричане
- и разочарование от теб...
И после нещата потръгнаха...
след отричането разбирах грешката си.
Вървях, вървях срещу страха си
Когато се спирах - бях изморена и бягаща
и се свивах уплашено...
и срещах теб, вече напълно отчаяна -
а ти нахлуваше пак във живота ми.
Хващаше ме за ръка, за танц, и танцувахме
опиянени танцуващи в мислите,
в чувствата, в очите ти виждах ритъма
на нашия танц...танцувах и не знаех,
че душата ми също танцуваше.
И променях света около мен -
властвах като щастливата царица,
получила писмо от любимия мъж
с въздишка, трептяща в сърцето -
в копнеж и тъга...
© Нели Все права защищены