Вървя - лъкатушеща пътека съм...
Когато се спирам - съм дървено мостче
и гледам пейзажа, рекичката...
ще срещна и теб, след гора от въпроси -
очаквания, съмнения, догадки.
Потърсих спокойствие в спомените
и в прозрението докъде съм стигнала
в живота си - и в начина, по който
изразявам чувствата си.
Защото само съм казвала мислите си.
Преминах през бягства от теб,
през силен копнеж, през отричане ...