Ти бе всичко, което съм чакала...
Сякаш имах в живота си лъч!
От любов само с тебе съм плакала.
Чудо среща човекът веднъж...
Ти бе всичко, което съм искала...
Всяка малка мечта прероди,
всяка болка, отдавна подтискана
в мен, прегърна и изпепели.
Ти си всичко, което съм имала.
И не мога да бродя сама
по пътеките, дето чертали сме,
две сърца, слети в обща душа.
Ти си всичко, което съм губила
и със теб си замина страстта.
А сърцето, от мъка погубено,
го задавят горчиви слова.
Всичко ти си, което съм плакала...
С мен останаха празни мечти.
Накъдето потегли с остатъка,
там се губят и мойте следи...
Ти ще бъдеш последната думичка,
страшно пареща мойте уста
във последния час на живота ми,
във последния ден на света.
© Ива Милорадова Все права защищены