Ти бе всичко, което съм чакала...

Сякаш имах в живота си лъч!

От любов само с тебе съм плакала.

Чудо среща човекът  веднъж...

Ти бе всичко, което съм искала...

Всяка малка мечта прероди,

всяка болка, отдавна подтискана

в мен, прегърна и изпепели.

Ти си всичко, което съм имала.

И не мога да бродя сама

по пътеките, дето чертали сме,

две сърца, слети в обща душа.

Ти си всичко, което съм губила

и със теб си замина страстта.

А сърцето, от мъка погубено,

го задавят горчиви слова.

Всичко ти си, което съм плакала...

С мен останаха празни мечти.

Накъдето потегли с остатъка,

там се губят и мойте следи...

Ти ще бъдеш последната думичка,

страшно  пареща мойте уста

във последния час на живота ми,

във последния ден на света.