Ти беше моята любов,

дойде внезапно в синеоко лято,

не каза "сбогом", тъжно отлетя

като лястовица след безгрижно ято.

Ти беше моята стихия,

заля ме с дъжд от ласки закачливи,

със утринна роса ме напои,

обагри ме със устните свенливи.

Ти беше моето небе,

там слънцето бродира да ме гали,

а то угасна, сцепи се на две -

в миг стана тъмно, мракът ще ме жали.

Ти беше моят пристан див,

осеян от любовни песъчинки,

сега вилнее грохотът пенлив

и морски пръски стягат вечеринки.

Ти беше моята зора,

във здрача гаснещ кротко ме превърна,

за лека нощ дари ми самота,

със хладна пелерина ме загърна.

Ти беше моята любов -

задъхана и огнена - игра лудешка,

днес питам се ще дойдат ли лета

да бъдеш пак щастливата ми грешка.