Ти беше моята любов,
дойде внезапно в синеоко лято,
не каза "сбогом", тъжно отлетя
като лястовица след безгрижно ято.
Ти беше моята стихия,
заля ме с дъжд от ласки закачливи,
със утринна роса ме напои,
обагри ме със устните свенливи.
Ти беше моето небе,
там слънцето бродира да ме гали,
а то угасна, сцепи се на две -
в миг стана тъмно, мракът ще ме жали. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация