Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
11 окт. 2007 г., 15:40

Ти гониш 

  Поэзия
2478 0 39
Не съм те харесвала никога... Знаеш ли?
Споделям от искреност... искаш... не искаш.
Тя, липсата моя... бе липса на хората.
(Спокойно говоря, недей да ми викаш).
Възхита ли? Да! Навести ме... не крия.
Не ме пита...  нахлу. (Някой друг коленичи).
Много бързаше. Каза ми "Здрасти"...  и тръгна,
но и все пак не съм пред платно на Да Винчи.
Не съм те обичала никога... Знаеш ли?
За крещящото его не давам от мене си.
И перото ти чезне самотно... усещаш ли?
Вечно търсиш вината във други, не в себе си.
И печелиш по толкова, колкото даваш.
Колко щастие краде? Не се ли засити?
На подобни величия как да се радваш?
Та дори с каци мед да ги срещат и с пити.
Сега те забравям завинаги... Знаеш ли?
( Не, не съм и очаквала сЪлзи да рониш).
Но и център не си на Земята... Не виждаш ли?
(За последно участвам в играта... Ти гониш).

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??