Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
11 oct 2007, 15:40

Ти гониш 

  Poesía
2424 0 39
Не съм те харесвала никога... Знаеш ли?
Споделям от искреност... искаш... не искаш.
Тя, липсата моя... бе липса на хората.
(Спокойно говоря, недей да ми викаш).
Възхита ли? Да! Навести ме... не крия.
Не ме пита...  нахлу. (Някой друг коленичи).
Много бързаше. Каза ми "Здрасти"...  и тръгна,
но и все пак не съм пред платно на Да Винчи.
Не съм те обичала никога... Знаеш ли?
За крещящото его не давам от мене си.
И перото ти чезне самотно... усещаш ли?
Вечно търсиш вината във други, не в себе си.
И печелиш по толкова, колкото даваш.
Колко щастие краде? Не се ли засити?
На подобни величия как да се радваш?
Та дори с каци мед да ги срещат и с пити.
Сега те забравям завинаги... Знаеш ли?
( Не, не съм и очаквала сЪлзи да рониш).
Но и център не си на Земята... Не виждаш ли?
(За последно участвам в играта... Ти гониш).

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??