Тихо, тихо бели длани
пият будната ми тръпка,
чародействат със кръвта ми
и по жилите ми стъпват.
Леко, леко тънки пръсти
ме заравят в изнемога,
рéшат мислите ми гъсти,
треперливо им говорят.
Бавно, бавно топъл поглед
във очите ми пропада
и душата ми се моли
да изтлее без пощада.
Сладко, сладко тръпни устни
се заплитат във дъха ми,
галят звънките ми чувства,
разсъбличат нежността ми.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
НЕ МОГА ДА ИЗРАЗЯВАМ ЧУВСТВАТА СИ С МНОГО ДУМИ...
ТЕЗИ СТИХОВЕ МЕ ВЪЛНУВАТ...
ПОЗДРАВИ !