6 февр. 2011 г., 12:02

Ти и нежността ми 

  Поэзия » Любовная
1741 0 28

 

Тихо, тихо бели длани

пият будната ми тръпка,

чародействат със кръвта ми

и по жилите ми стъпват.

 

Леко, леко тънки пръсти

ме заравят в изнемога,

рéшат мислите ми гъсти,

треперливо им говорят.

 

Бавно, бавно топъл поглед

във очите ми пропада

и душата ми се моли

да изтлее без пощада.

 

Сладко, сладко тръпни устни

се заплитат във дъха ми,

галят звънките ми чувства,

разсъбличат нежността ми.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??