6 feb 2011, 12:02

Ти и нежността ми 

  Poesía » De amor
1740 0 28

 

Тихо, тихо бели длани

пият будната ми тръпка,

чародействат със кръвта ми

и по жилите ми стъпват.

 

Леко, леко тънки пръсти

ме заравят в изнемога,

рéшат мислите ми гъсти,

треперливо им говорят.

 

Бавно, бавно топъл поглед

във очите ми пропада

и душата ми се моли

да изтлее без пощада.

 

Сладко, сладко тръпни устни

се заплитат във дъха ми,

галят звънките ми чувства,

разсъбличат нежността ми.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??