14 янв. 2007 г., 22:35

Ти ли си... 

  Поэзия
819 0 15
Ти ли си този, незнайния, който
нощем се спирал пред моята порта,
лутал се тайно под сенките тъмни,
чакал,  макар и за миг, да ме зърне?

Ти ли си, който изпрати ми цвете,
брано с росата, зарана в полето,
който мечтаел за моите плитки,
за да ги кичи със свилени китки?

Ти ли си, който ми пееше нощем,
скрит под прозорците - още, и още...
С погледа син - острие ме прониза,
грабна сърцето ми с бялата риза.

Аз съм онази, която те чака
сплела на възел косите на мрака,
в шепи искри от светулки събрала,
в зестра моминския огън ти дала. 

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??