Ти ли си този, незнайния, който
нощем се спирал пред моята порта,
лутал се тайно под сенките тъмни,
чакал, макар и за миг, да ме зърне?
Ти ли си, който изпрати ми цвете,
брано с росата, зарана в полето,
който мечтаел за моите плитки,
за да ги кичи със свилени китки?
Ти ли си, който ми пееше нощем,
скрит под прозорците - още, и още...
С погледа син - острие ме прониза,
грабна сърцето ми с бялата риза. ...