Къде си ти, рицарю любими?

Къде изгуби своите мечти?

Къде остави свойта броня?

Къде сабята на две строши?

Защо отказа се от мен?

Защо в тъга обгърна моя ден?

Защо на мили хиляди оттук си?

Защо надеждата изгубил си?

Не ти ли е студено там?

Не се ли чувстваш сам?

Имаше толкова неща, които трябваше да кажа...

толкова жестове да покажа...

Да се върна назад се страхувам,

но някак сили стаени в себе си намирам.

Ти мой билет за Рая,

ти демон най-любим...

И ще кажа аз накрая: за мен още си значим!