Къде си ти, рицарю любими?
Къде изгуби своите мечти?
Къде остави свойта броня?
Къде сабята на две строши?
Защо отказа се от мен?
Защо в тъга обгърна моя ден?
Защо на мили хиляди оттук си?
Защо надеждата изгубил си?
Не ти ли е студено там?
Не се ли чувстваш сам?
Имаше толкова неща, които трябваше да кажа...
толкова жестове да покажа...
Да се върна назад се страхувам,
но някак сили стаени в себе си намирам.
Ти мой билет за Рая,
ти демон най-любим...
И ще кажа аз накрая: за мен още си значим!
© Мария Томова Всички права запазени