Ти си слънчевият лъч в очите ми,
ти си прохладният бриз в косите ми,
ти си в капките дъжд, капещи по кожата ми,
ти си шепата пръст, галеща стъпалата ми.
Ти си в това, което не съзирам,
но със съществото си усещам,
ти си в това, което не разбирам,
но със съществото си полуосъзнавам.
Ти си кръгозорът ми,
скрит си в красотата на пейзажа романтичен,
в излъчването на залеза величен,
в капките роса по тревичките,
ти си дори самата трева,
гъделичкаща тялото ми.
Ти си в мислите,
в безграничните ми мечти,
ти си частица от мен, от живота ми,
както аз съм частица от теб
и съществуванието ти.
© Ваня Янчева Все права защищены