Ти си слънчевият лъч в очите ми,

ти си прохладният бриз в косите ми,

ти си в капките дъжд, капещи по кожата ми,

ти си шепата пръст, галеща стъпалата ми.

Ти си в това, което не съзирам,

но със съществото си усещам,

ти си в това, което не разбирам,

но със съществото си полуосъзнавам.

Ти си кръгозорът ми,

скрит си в красотата на пейзажа романтичен,

в излъчването на залеза величен,

в капките роса по тревичките,

ти си дори самата трева,

гъделичкаща тялото ми.

Ти си в мислите,

в безграничните ми мечти,

ти си частица от мен, от живота ми,

както аз съм частица от теб

и съществуванието ти.