Ти си моята любов - до ад, до рая,
до края, до началото, до "не" и "да"... 
ти си желание да те желая
и причина да живея - не умра!

Навярно знаеш колко те обичам,
навярно шепнат есенни листа
и в стиховете те наричам
с нечувано красиви имена

Разбий паролата човешка -
на любовта ми и я отключи
със искреност, че как е тежко
човек, обичайки - да премълчи

до тръпка, до изтръпване, до тайна,
до болка, до забрава и до стих,
защото границата е незнайна,
защото чаках, чакаше и ти...!