Ти си моята любов - до ад, до рая,
до края, до началото, до "не" и "да"...
ти си желание да те желая
и причина да живея - не умра!
Навярно знаеш колко те обичам,
навярно шепнат есенни листа
и в стиховете те наричам
с нечувано красиви имена
Разбий паролата човешка -
на любовта ми и я отключи
със искреност, че как е тежко
човек, обичайки - да премълчи
до тръпка, до изтръпване, до тайна,
до болка, до забрава и до стих,
защото границата е незнайна,
защото чаках, чакаше и ти...!
© Маломир Стръков Todos los derechos reservados