18 нояб. 2017 г., 10:12

Ти, Страх мой от Тишина 

  Поэзия » Другая
559 7 14

Ти, Страх мой от Тишината

(без Сърце и Душа)

 

Не ме пали –

без туй танцувам по ръба на барута…

Чуй, чуй как пука и трещи –

Сърце, Душа – днес гинат на редута..

От вишката гледам –  отде ще изпищи,

но ти, ти ще я сетиш, нали? – по войнишката!

 

Ако падне Тишината  ми я напиши

(от Тихото се оглушава  миг преди

да тресне)  а сетне Слепотата бяла

в спечен коловоз към телата им скрибуца…

 

и прилеп също – след ехото ѝ полетяла,

в барутна мъгла, от буца на буца, Тя

ще се залута за атом Любов оцеляла

клетка от Бога – Той може без тези „неща” 

(дал ги курбан, за онази тълпа озверяла…)

 

Бог може без теб… и без мен,

ала аз без тях, и без Него – не мога!

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??