Ти тръгваш си от мене славно,
макар изгарящи в обща жар!
И казваш ми, че няма връщане обратно
- към бъдещето ясно гледаш с плам!
И самота те чака, кълни в тревога,
но ти готов си вече да приемеш влога!
Не искаш да съм с теб, дори сега!
Отричаш се и може би си прав...
В ината си обърнахме си гръб
и никой не усети мрачина и студ,
който неусетно се подсили
под напора на думите хапливи:
- Аз няма да те моля! Тръгвам си!
Не ме упреквай! Нося си кръста!
И с рамене превити и мъртвешки,
прокле в лудост нашите срещи!
Поглеждаш ме, очите ти са мътни.
Погребваш ме, оставяйки ме в смут.
Объркана в тази немощ сложна,
откъсвам поглед от силуета груб.
По пътя тръгваш - вече е решено,
надеждите оставяш ми за спомен!
И пламъкът догарящ в този огън
ще тлее още дълго в плач гробовен...
Автор: Албена Латинова
07.03.2014 г.
© Албена Латинова Все права защищены