Ти тръгваш си от мене славно, 
макар изгарящи в обща жар! 
И казваш ми, че няма връщане обратно 
- към бъдещето ясно гледаш с плам!

И самота те чака, кълни в тревога, 
но ти готов си вече да приемеш влога! 
Не искаш да съм с теб, дори сега! 
Отричаш се и може би си прав... 

В ината си обърнахме си гръб 
и никой не усети мрачина и студ, 
който неусетно се подсили 
под напора на думите хапливи: 

- Аз няма да те моля! Тръгвам си! 
Не ме упреквай! Нося си кръста! 

И с рамене превити и мъртвешки, 
прокле в лудост нашите срещи! 

Поглеждаш ме, очите ти са мътни. 
Погребваш ме, оставяйки ме в смут. 
Объркана в тази немощ сложна, 
откъсвам поглед от силуета груб. 

По пътя тръгваш - вече е решено, 
надеждите оставяш ми за спомен! 
И пламъкът догарящ в този огън
ще тлее още дълго в плач гробовен... 

Автор: Албена Латинова 
07.03.2014 г.