… онези думи
не винаги
изричат ме
напълно…
дори
когато съм
различна…
дори
когато е…
безмълвно…
…
и колкото
да ги презирам
не мога да ги изрека
защото тъмното повличат
и ме обгръщат …
с тишина…
…
и всеки път
когато дишам
по устните ми
свличаш се
в усмивка
а всички
неизказани
молитви
занитила съм
в есенна
обвивка…
…
по думите ти търся те
и чакам…
все с онзи порив
дремещ
в тишината…
а знаеш ли…
и днес си жажда...
все тъй
прелистена…
и недопята…